Gefühle sind wie ein Lufthauch,
mal stark und schwach gibt’s die halt auch.
Gefühle sind wie der Regen,
sie auch zu zeigen, kann viel bewegen.
Gefühle sind wie die Sonne,
du strahlst sie aus, so voll Wonne.
Gefühle sind wie der Vogel in der Luft,
der Gedanke an dich ist wie ‘ne Sucht.
Gefühle sind wie der Tau am Morgen,
mit dir vergisst man all die Sorgen.
Gefühle sind wie die sternenklare Nacht,
dir was fehlt wenn du allein aufwachst.
Wenn du solch Gefühle hast,
dass du denkst dein Herz zerplatzt.
Und dich nur noch ein Gedanke plagt,
hab ich es dir heute schon gesagt?
Ohne dich fühl ich mich leer,
denn,
Ich liebe dich so sehr!

Ich und mein Schatten

Ich sitze in meinem Zimmer,

eine Kerze brennt.

Die Schatten spielen mit dem Feuer.

Das Spiel was sie spielen ist mir fremd geworden.

Ich sitze da,

schau ihnen zu.

Dieses Spiel mich erinnern lässt.

An alte Zeiten, wo ich einst glücklich war.

Die Erinnerung lässt mich lächeln, doch mein Blick bleibt starr.

Die Schatten sich lieben.

Alte Gefühle kommen auf.

Eine Träne zerläuft mir übers Gesicht.

Das Spiel der Schatten mich immer mehr hinreist.

Wie gebannt schau ich ihnen zu.

Einer der Schatten, soll ich das sein?

Zärtlich den anderen liebkost.

Ein Windstoß,

die Kerze erlischt.

Ich schließe das Fenster.

Und zünde die Kerze neu an.

Der Schatten der ich sein soll,

ist allein und alt geworden.

Bin das noch ich, der einst so glücklich war?

Ist er ein Abbild meiner Zukunft?

Nein,

so darf es nicht sein.

Ich schrecke auf und blass die Kerze aus.

Spüre das ich lebe und will gehen.

Doch die Kerze,

wie von Geisterhand,

sich wieder entzündet.

Ich drehe mich um und sehe den Schatten.

Er ist wieder jung und spielt das Spiel,

das sich Liebe nennt.

Ich sehe zu,

fang an zu lachen und verlass den Raum.

18.12.1997

Ich schleich vorbei, doch schweig ich nicht
ich komme schnell, zeig mein Gesicht
ich nehm mir den, der mir befohlen
kann jeden allzeit zu mir holen

Keiner sagte, vielen Dank
Keiner wurde von mir krank
Keiner unterstützte mich,
alle waren gegen mich

Alle sagten, bleib mir fern
Alle hatten mich nie gern
Alle liebten nur das Leben
Niemand wollte es mir geben

Niemand wollte mich mal fragen
Niemand wollte Bitte sagen
Niemand dachte hier an mich
Jeder war fixiert auf sich

Jeder will dass alles passt
Jeder will dass ihr mich hasst
Jeder denkt ich bin so schlecht
bin dunkel alt und ungerecht

Doch saget mir, wenn ihr es wisst
Wurd ich von dir noch nie vermisst?

Jeder will sein tolles leben irgendwann mal weiter geben
Niemand spricht und alle schweigen, keiner will es offen zeigen.
Dennoch kenn ich dich genau, du bist nicht dumm, doch ich bin schlau…

So denk, was du zu denken wagst
so tu, was du zu tun vermagst
und lass dir nicht dein Kreuz verbiegen
von Gesellschaft, Konsum und anderen Intriegen

Leb dein Leben gut und treu ohne Panik oder Scheu
und wenn du dies dann gut vollbracht, dann hat das Leben Spaß gemacht
dann bist du stolz und sieht auch ein, es darf auch mal zu Ende sein
du rufst mich und du bist bereit für mich und meine Ewigkeit…

So einsam und so nah,
So verschwommen und so klar
So müde und doch wach,
So dunkel und doch Tag

Es sieht mich an, ein fragend Blick
Was ist geschehen, wo ist mein Glück
Wo ist das Haus in meinem Land
Wo ist das Leben, dass ich gekannt
Warum bin ich denn jetzt allein
Warum ist alles nun so klein

Des Kindleins Augen klein und nass
Ich spüre Wut, ich spüre Hass
Was tat man ihnen schlimmes an
Was ein Mensch vollbringen kann

Die Füße stehen hoch im Dreck
Was macht da schon ein kleiner Fleck
Die Nase rot, die Finger blau
Die Welt liegt hier im dunklen Grau

Die Mütter schreien, was ist geschehen
Ein stilles Wort, ein stummes Flehen
Eine Träne hier und dort
Das bunte Leben, dass ist fort

Den Kopf zur Seite noch gewand
Das kleine Kind, dass dort noch stand
War verschollen in dunkler Nacht
Nur Mond und Sterne es bewacht

Bodenlos schalldicht und doch transparent
Beobacht‘ ich hinter sechs Panzerglaswänden
Ausdruckslos schweigend und indifferent
Den tobenden Krieg seine Freiheit schänden.

Von Kämpfen verfärbt, verdreckt, verstaubt,
zeigen nur Lücken noch Szenen der Schlachten
und einzig die Hoffnung steht aufrecht und glaubt
ganz still einem Ende entgegen zu trachten.

Zunehmend finster wird es jetzt hier drin.
Bald dringt nichts mehr durch von all dem Getose.
Vollkommen gleichgültig geb‘ ich mich hin,
Verlier’ mich im Denken ins Grenzenlose.

Gefangen in schwankender Klaustrophobie
Zucke ich plötzlich erschrocken zusammen;
Auf einmal in mächtiger Euphorie
Frisst Regen den Dreck auf wie unter Flammen.

Und durch alle Fronten des Regens hindurch
werfen die Lichtstrahlen lebhafte Töne
von jenseits des Würfels zu mir hindurch
in Hoffnung, dass ich mich mit ihnen versöhne.

Ich drücke die rau trübe Glastüre auf
hole tief Luft und steige hinein.
Dann starr ich nach oben zum Duschkopf hinauf
Spüre die Tageslast, fühl mich unrein.

Die Schultern vor Schmerzen zusammengekrampft
regnet es brennend doch seltsam vertraut,
wie Wasser auf Feuer zischend verdampft
Rosen auf meine geschundene Haut.

Sie prasseln mit Dornen und Stielen hinab.
Wie tausende Nägel die Müdigkeit bannen
Und wetzen die Bürde der Tageslast ab
Bis meine Schultern sich wieder entspannen.

Sometimes the thoughts in my head seem to explode
Sometimes my heart is locked and has no code
To be opened again, to beat the right song

I found a small light of a candle
The darkness can be fought away
But sometimes you come and blow it out
And let me down, Darling

Sometimes you make me feel so lost inside
Sometimes you make me cry tears I cannot hide
You don’t make it easy to love you condition less

I would never council, what I feel for you
I would never lose my love to you
I would never regret something I did for you
But you don’t make it easy to love you

wenn der rote sommer
seinen blauen mond
an den nachtbraunen himmel hängt
ist die zeit gekommen
sein weitestes hemd anzuziehen
und auf das fallen der sterntaler zu warten.

wer aber nicht bereit ist
für das sehen unerwarteter farben
wird nur bemerken
dass regen fällt.

Irgendwo zwischn immerda und überall
kannst du ihn schimmern sehen und ruhen hören
ganz gleich wie hastig rast die Zeit dir voraus.
Magst du auch kaum Atem finden auf deiner Hinterherhatz.
Möglich scheint’s dir nicht, glauben magst du’s nicht.
doch er ist da.

dort, vor dir in der Zeit,
neben dir in der Luft
ruhet er still.

Er reift in jedem Jahr und Tag, jeder Stunde und Sekunde
zu voller Blüte aus – einen Jahrgang braucht er nicht.

Ganz mit Bedacht, ganz unbewacht,
werde du zum köstlichen Genießer
des kostbarsten, des edelsten aller edlen Tropfen.

schöpfe Atem, diesen Augenblick
schweig’ für einen Zungenschlag
und nimm ihn wahr.

Mit schweigenden Worten
der Unendlichkeit des ach so kleinsten Wimpernschlages
füllt er dich an.

Von Neuem strömet dir die Kraft
so mächtig als die Einkehr Tiefe hatte.
Musst nicht mehr hetzen mit den Hastigen
rastest in dir und bist ihnen doch so weit voraus.
wie der Igel zum Hasen sprach
so kannst du sagen:
ich bin schon da,
denn ich trage ihn in mir für eine Weile,
einen Hauch der Ewigkeit,
hab’ immer dabei,
ein Häppchen Zeit,
gönn’ auch du dir ab und zu
einen Tropfen Ruh.

P(roduzent): Ich brauche einen Song für einen Song-Contest, hast du was für mich oder kannst du was für mich machen?
K(omponist): Ich arbeite gerade an einem, könnte ich fertig machen, bis wann?
P: Bis gestern natürlich, kennst du doch. Lass hören, was du schon hast.
K: Ich seh dich vor mir mitten in der Nacht, ich seh dich auch am frühen Morgen, was hast du nur mit mir gemacht, mein armes Herz ist voller Sorgen.
P: Viel zu kompliziert! Einfacher, die Kleine muss auswendig singen (kein Teleprompter!).
K: Warum soll gerade die den Song vortragen?
P: Sie lächelt so süß; es hat einfach was, wenn sie mit der Hand über ihr Haar streicht und die Hand hinter dem Ohr zur Ruhe kommt.
K: Ok, also gut, einen ganz einfachen Text.
P: Und bloß nichts mit Sorgen und so!
K: Da hätte ich noch was am machen: Allein kamst du zu mir, allein standst du vor meiner Tür, ich habe dir gleich aufgemacht und du hast froh gelacht. Da könnt ich ja noch was dran hängen.
P: Wozu was dran hängen? Das passt doch! Genau das suche ich! Da fehlt jetzt nur noch ein einfacher Refrain von der Sorte: einmal hören und JEDER kann mitsingen!
K: Da hätt ich was von einem andern Song, an dem ich arbeite: Du hast mich bekommen, du hast mich genommen, du bist jetzt benommen, das ist ok.
P: Ja!!! Bingo!!! Das ist gut so!
K: Das ist gut so hatte ich auch zuerst, aber mit ok kann man es besser singen.
P: Ok. Mach jetzt da noch die Melodie dazu, aber denk dran: Einfache Melodie, muss ja live gesungen werden, die singt sonst nur im Schulchor, also maximal 5 verschiedene Töne, Tonbereich Hänschen klein.
K: Also einfach wie Hänschen klein oder Alle meine Entchen.
P: Nein, nicht alle meine Entchen, da ist ein Ton zu viel! Und die Begleitung so einfach wie möglich, bei der Vorstellung des Songs will der Moderator mit der Ukulele begleiten.
K: Also höchstens drei verschiedene Akkorde!
P: Genau. Jetzt brauchen wir noch einen Künstlernamen für mein Girlie, maximal 4 Buchstaben, da ist ja nicht mehr viel frei, oder?
K: Wie wäre es mit Leda?
P: Göttlich!

Hey ihr vielen Seelen da oben!

Ich hoffe da, wo Ihr seit, geht es Euch besser als auf dieser grausamen Welt!

Hier wurdet Ihr nicht respektiert, hier wurdet Ihr nicht als Lebewesen wahrgenommen!

Man hat Euch gequält, aus Spaß.

Man hat Euch einfach so unter grausamen Bedingungen und Weisen sterben lassen!

Und es tut mir so leid, dass Euer sowieso schon zu kurzes Leben so enden musste.

Was man mit Euch angestellt hat…

War nicht menschlich!

An dieser Welt ist überhaupt nichts mehr menschlich!

Und ich entschuldige mich, im Namen aller Menschen für Euren grausamen Tod.

Ich weiß die wahren Mörder würden sich niemals entschuldigen!

Aber glaubt mir!

Ich schäme mich ein Mensch zu sein, wenn ich sehe was hier alles so passiert…

Sogar meine eigene Katze…

Ach ich möchte gar nicht darüber nachdenken.

Wisst ihr meiner Kaze geht es auch nicht gut.

Sie wurde im Backofen eingesperrt und ihre Pfoten sind bis heute noch verkrustet von den schlimmen Verletzungen.

Falls sie jemand irgendwann zu Euch kommt, wird sie euch von mir und meiner Mama erzählen.

Von den vielen Stunden, in denen wir gekuschelt haben!

Von den vielen Stunden wo sie sich einfach ruhig auf dem Balkon sonnen konnte.

Von dem guten Futter, dass sie bekommen hat.

Und ich hoffe Ihr werdet dann verstehen, dass nicht alle Menschen so grausam sind!

Doch leider haben nicht alle Tiere ein schönes Leben -.-

Ich hoffe aber dass es Euch da oben gut geht.

Ich setz mich weiter für Eure Brüdern und Schwestern ein.

Versprochen!

Denn ich weiß, Ihr könnt nichts gegen diese Menschen machen.

Soll ich mein Leben leben oder soll ich mich daran versuchen

herauszufinden was das Leben auf sich bringt.

erforschen warum was wie ist?

Oder ist es das was ich falsch mache?

Alles zu hinterfragen.

Ist es eigentlich doch unwichtig zu wissen: Wieso?

Vielleicht sind es auch nur die Menschen, die sich diese Frage stelle, die unglücklich sind.

Sie können sich nicht fallen lassen.

Ihre Gedanken lassen sie einfach nicht. Sie könne es nicht zulassen.

Mein Vater, ein weiser Mann, sagte einst:

„Der Mensch kann es nicht erklären, weil er viel zu kurz lebt. Versuche Mal einer Eintagsfliege den Unterschied zwischen Sommer und Winter zu erklären. Sie könnte es niemals verstehen. Für jede einzelne Mücke geht jeden Herbst die Welt unter.“

mein Vater denkt so wie ich. Und kann er wirklich glücklich sein?

Nein, kann er nicht. Wird er vermutlich niemals können.

Sind es wirklich unsere Gedanken, die uns das Leben verwehren?

Ich weiß es nicht.

Ich versuche die Welt zu verstehen, doch ich kann es nicht.

Werde ich es jemals schaffen?

Ich glaube nicht.

Warum lebt man? Nur um zu sterben?

Warum ist man glücklich? Nur um enttäuscht zu werden?

Oder bin ich zu dumm um die Welt zu verstehen? Ich weiß es nicht.

Warum gibt es so viel Rassismus und Hass auf der Welt,

wenn doch jeder nur von Liebe spricht?

Jeder spricht von Frieden.

Schmieden sie insgehein die nächsten Intriegen.

Wann bricht der nächste Krieg aus, der mich auch betrifft?

Ich warte nur drauf. Irgendwann wird es soweit sein.

Werden Tiere weiter gezüchtet werden um ihr Leben lang zu leiden ,

nur um dann gegessen zu werden?

Kann man den Menschen die leiden nicht helfen

oder ist es nur allen egal?

Ist es fair, dass ein Schauspieler oder ein Sänger eine Millionengage erhält,

während Kinder in Afrika sich zu Tode arbeiten müssen?

Nein es ist nicht fair.

Und wenn einem das klar wird, dann weiß man auch,

dass die Welt nicht schön,

nicht gerecht

und das das Leben nicht lebenswert ist.

Wollen andere Menschen nicht sehen, was ich sehe

oder ist es ihnen einfach egal?

Interessieren sie sich wirklich so für sich selbst,

dass sie das Leid in der Gesellschaft nicht sehen?

Sind zu beschäftigt damit in ihrem Geld zu schwimmen?

Aber manche reichen Menschen sind Wohltäter.

Aber vielleicht nur für den guten Ruf?

Ist das warscheinlicher als,

dass sie sich doch ein Mal in ihrem Leben für andere Menschen interessieren.

Ich denke schon.

Der Mensch ist Egoist. Nur der stärkere überlebt.

Braucht man diese Einstellung heute überhaupt noch?

Oder vielleicht läuft auch irgendetwas mit mir schief,

dass ich überhaupt an andere Menschen denke?

Obwohl es davon mehrere gibt.

Und trotzdem sind es nicht viele und noch lange nicht genug.

Ich verstehe nicht wie Leute sich einen Pool kaufen können,

wenn sie für das gleiche Geld ein oder mehrere Leben retten könnten.

Wie können sie das nur mit ihrem Gewissen vereinbaren?

Ich weiß es nicht.

Ich verstehe diese Leute auch nicht.

Ich kann nicht begreifen, wie man so Ignorant sein kann.

1.
Sie hatte es verdient.
So wie sie ihn verspottet hatte.
Hochnäsig. Gehässig.
Lara lachte nur, als er wütend wurde.
Es amüsierte sie, als er die Hände nach ihrem Hals ausstreckte.
Ihr Lachen wurde noch lauter, noch schriller.
Adi erwachte schweißgebadet und völlig erschöpft.
Er tastete nach seinem Wecker und schaltete den Alarm aus.
Seine schrillen Weckschreie verstummten.

2.
Am Anfang hatte Adi viel Zärtlichkeit für Lara.
Er nahm die Zärtlichkeit mit in den Schlaf.
Die Zärtlichkeit bestimmte seine Träume.
Ein Rest dieser Zärtlichkeit blieb noch nach dem Wecken übrig.
Er brachte diese Zärtlichkeit in Tagträume ein.
Führte sie in realen Handlungen fort.
Adi begann, Lara’s Gewohnheiten zu studieren, ihren Tagesablauf zu erkunden.
Manchmal folgte er ihr in sicherem Abstand.
Noch fehlte ihm der Mut sie anzusprechen.

3.
Irgendwann entglitten die Träume.
Die mitgenommene Zärtlichkeit reichte nicht mehr für eine ganze Nacht.
Immer öfter endeten die Träume in schlimmen Szenen.
Statt eines Restes an Zärtlichkeit nahm er Wut mit in die Tagträume.
Adi erforschte weiter ihren Tagesablauf, jetzt aber mit anderem Ziel.
Zunächst unbewusst, dann wurde es ihm klar.
Er suchte nach einer Gelegenheit, Gerechtigkeit walten zu lassen.
Lara zukommen zu lassen, was sie verdient hatte.
Sie zu bestrafen für ihre Bösartigkeit, ihren Hohn, ihren Spott.
Seine Lust auf Zärtlichkeit ging über in Mordlust.

4.
Der Tag der Gerechtigkeit war gekommen.
Adi wusste das gleich nach dem Aufwachen.
Zu schlimmes Übel war ihm im Traum widerfahren.
Schon wach sah er noch immer ihren spöttischen Blick.
Hörte ihren Hohn und ihr schrilles Lachen.
Es war höchste Zeit, dem Übel ein Ende zu bereiten.
Er wusste, welchen Weg sie heute gehen würde.
An einer geeigneten Stelle bezog er Posten.
Lara kam auch, aber nicht aus der erwarteten Richtung.
Sie stand plötzlich hinter ihm.
Er spürte etwas, drehte sich um und erschrak.
Er fühlte sich plötzlich wie in Eis gehüllt.

5.
Lara stand da und lächelte ihn aufmunternd an.
“Hi!”
Welch schöne, sanfte, wohlklingende Stimme sie hatte.
“Ich habe dich schon oft gesehen, wohnst du hier?”
Adi nickte verwirrt, ohne einen Ton über die Lippen zu bringen.
“Wir könnten uns doch ab und zu treffen!”
Er nickte wieder zögernd.
“Ich gehe Eis essen, kommst du mit?”
Er fühlte, wie seine Haut sich kräuselte.
Schüchtern näherte er seinen Blick ihren Augen.
Sie strahlte ihn aufmunternd, geradezu liebevoll an.
“Ich glaube, du könntest mir gefallen!”
Adi spürte, wie er errötete, wie ihm abwechselnd heiß und kalt wurde.
Seine zur Gerechtigkeit bereiten Arme und Hände wurden schlaff.
Er versuchte, etwas zu sagen.
Es gelang ihm nicht.
Die Angst, nur sinnloses Gestammel heraus zu bringen, lähmte ihn.
Hilflos hob Adi die Schultern, ließ sie wieder sinken, drehte sich um und flüchtete mit hochrotem Kopf.

Bist Du selbstkritisch?

Statt über anderen Menschen zu urteilen, beginne dasselbe zuerst mit dir! Wenn du das konsequent berücksichtigst, sei sicher, dass du nie arbeitslos wirst! Die Ego-Verleugnung ist das Geheimnis der persönlichen Entfaltung! Jetzt weißt du Bescheid, wer der innere Schweinehund ist!

26.07.2010

Die positiven Menschen!

Kein Mensch ist völlig negativ, oder umgekehrt. Natürlich ist es angenehm und erbauend unter positiven Menschen zu sein, aber man sollte nicht voreilig über diejenigen richten, die negativ aussehen. Positiv ist auch relativ, denn Schein ist nicht immer das wahre Sein! Die positiven Menschen sind auf alle Fälle Menschenliebhaber. Ihre leibevolle Art spricht zu deren Mitmenschen auch ohne Worte: So sollst Du sein! (Sie behandeln ihre Mitmenschen wie sie sein sollten!). Das merkt man bei denen schon von vornerein: Sie nennen Dich häufig mit deinem Namen! Sie haben nichts zu tun mit Arroganz und Aufgeblasenheit. Sie wissen ganz genau, dass sie auch persönliche Verantwortung für die haben, die nicht positiv aussehen. Die positiven Menschen haben inneren Frieden, und sind glücklich, denn die Liebe ist der Frieden, mit dem sie ihren Mitmenschen entgegenkommen!

18.08.2010

Dein Leben hat eine höhere Bestimmung!

Der Mensch wurde von Gott als unvergänglich geschaffen! Aber als er sich für die Sünde entschied, hat er die Ewigkeit verloren. Kein Mensch wird nach eigenem Wunsch geboren, und nach einer Menge Mühe, Strapazen und Vorkommnisse stirbt er früher oder später mit Leid und Traurigkeit. Aber es gab ein Märchen über das ewige Paradies! Wieso?! Das Leben hat Anfang und Ende?! Ob es nach dem Tod fortdauert, hat die Menschen seit Urzeiten beschäftigt. Du, Schläfer, schaue dir die Bewegung der Sterne an! Und was wirst du über die Augenstruktur sagen? Über die phänomenalen Jahreszeiten, die sich immer wieder ganz exakt wiederholen? Und über die Milliarden Lebewesen und Pflanzen, die sich nach ihrer Art vermehren und fortpflanzen? Unikalle Organismen an und für sich Weltallen. Die Gelehrten staunen, wenn sie sie betrachten. Ganz genau wie Du ist keiner gewesen, und wird es keinen geben!!! Bekommst Du Gänsehaut bei diesen Zeilen? Du hälst Dich für minderwertig und fühlst Dich erniedrigt? Heute stirbt dieser Irrtum, denn Du bist schon erhöht! In Deinen Genen sind einprogrammiert Informationen, bestehend aus komplizierten Gesetzen mit Superorganisation: Chemie, Physik, Mechanik, Kybernetik, Mathematik, Elektronik, Optik, Genetik. Der Mensch ist nicht in der Lage Naturgesetze zu schaffen! Er kann sie nur erforschen und immer weiter erkennen, aber bruchstückhaft, und nicht in ihrer komplexen Ganzheit, deshalb wird er in diesem Leben nie begreifen, wie die Schöpfung entstanden ist. Nur DER KONSTRUKTEUR, GOTT der Gesetze in ihrer Geschlossenheit und Ganzheit, ist in der Lage, mit einem einzigen Wort AUFERSTEHUNG zu vollbringen! Wenn Du versuchst, aus Deinem Niveau Gott auszulegen, wirst Du automatisch in gedanklicher Quälerei versacken! Gott erkennt man, und zu Ihm kommt man nur nach der Art und Weise, wie er sich offenbart hat. Konzentriere Deine Aufmerksamkeit und Mühe mit Demut und Gebet auf die Heilige Schrift (Die Bibel)! Mit keiner Philosophie von Menschen wird Gott erkannt und ausgelegt. Warum haben die Naturgesetze nur eine Sprache? Hat der Sohn Gottes (Jesus Christus) zufällig auf dieser Erde gelebt? Genau nach den Prophezeiungen, als die Zeit erfüllt war, wurde Christus geboren von einer Jungfrau. All das geschah nach Gottes Verheißung, und nicht als Mythos oder Fabelüberlieferung! Christus heilte; an keinem ging er vorbei, prophezeite, erweckte tote Menschen, umfasste alle Zeiten mit übermächtigen Worten, und hat uns die Tür zur Ewigkeit geöffnet. Er starb ohne Sünde, aber blieb nicht in Verwesung. Er hinterließ uns die herrliche Hoffnung, dass es Auferstehung gibt. Der Weg zur Ewigkeit ist eindeutig das Vorbild von Christus! Gott erwartet mit Liebe diese Entscheidung von Dir. Wenn Du sie annimmst, wirst Du nicht in Verwesung bleiben. Die Verstorbenen in Christus werden wieder leben, denn sie sind im Wort Gottes versiegelt. Die Zeichen der Zeit zeigen, dass dieser Tag kommt!!! Mit dem Kleid der Gerechtigkeit sei angezogen!!! Sie wird nicht gekauft, sondern angerechnet: Wenn Du an Jesus Christus vom ganzen Herzen glaubst, erhälst Du sie von Gott geschenkt!!!

29.07.2010

Liber schnell denken, aber langsam reden!

Die Zeit der Enzyklopädisten ist schon lange her vorbei! Wenn man sich umfangreich bilden lässt, erkennt man ab einem gewissen Punkt, dass die einzelnen Wissenschaften miteinander verschmelzen und eine Einheit formen. Kein Mensch ist vollkommen bei seiner Sichtweise, denn man ist für ein paar Sachen sehend, aber für tausende blind! Also, wie kann man alles nach eigenem Geist formulieren und ergründen? Wenn die menschlichen Philosophien im Verlauf der Jahrhunderten versagten, und keine hat sich bis heute erfüllt, warum lassen wir uns weiter mit kraftlosen Sprüchen veralbern? Die Frage ist: Welche Wahrheit hat alle Zeiten nach ihrer Verheißung überlebt? Welches Buch ist der größte Bestseller, in dem die Liebe in Erfüllung (Christus) im Mittelpunkt steht?: “Und es wird gepredigt werden dies Evangelium vom Reich in der ganzen Welt zum Zeugnis für alle Völker, und dann wird das Ende kommen” Matthäus Evangelium Kap. 24,14.

Rücksicht ist hier gefragt, und nicht für jede Suppe Gewürz!

06.05.2011

Prüfet, testet und das Gute behaltet!

Die Liebe ist Göttlicher Ursprung. Sie ist vollkommen wie Gott selbst. Zu der ist nichts hinzufügen. Nach eigenem Geist ist sie nicht auszulegen. Sie kann man mehr und mehr erkennen, wenn man Gott gegenüber aufrichtig ist. Diejenigen, die sich trauen, etwas mehr mit dieser Begründung zu sagen, werden häufig verspotet, verachtet, sogar gehasst und verfolgt. Ja, der Feind (der Satan) lauert überal durch seine Medien, denn er weiß, dass die Liebe, die verloren gegangen ist, ist allein durch Christus wiederherzustellen. Das kann jeder feststellen, der mit Ihm perönliche Erfahrungen macht. Das ist aber Sache des Willens!

Wenn man ständig auf der Lauer ist, fremden Meinungen demonstrativ zu analysieren, zu bekämpfen und nieder zu machen, hat man mit Liebe (Rücksicht) noch nichts zu tun!

30.04.2011

Обаятелната личност

Животът е сух и често скучен,
ако е само философски и научен.
Той е сив, почти безинтересен,
когато в него липсват хумор и песен.
Без талант и да репетираш като луд
за върха ще е напразен труд.
Дръзне ли Марко със славея да се надпява,
мало и голямо ще му се подиграва.
Хора с музикални изкуства
освежават нашите чувства.
Всред нас имаше един такъв,
който можеше да стане пръв,
с уменията си да покори света
и за винаги да остане на върха.
Като певец, рецитатор, комедиант
той беше ненадминат талант.
Изключителният му глас с три октави
никой никога няма да забрави.
Изправен в позата на обаятелен левент
пред Шипка, величествения монумент,
тойрецитира от Вазов знаменитото стихотворение
по повод на нашето Освобождение.
Глъчката на огромната тълпа заглъхна
и всяко тяло от възторг настръхна.
Българи, руснаци, които България тачат,
започнаха развълнувано да плачат.
Този човек-легенда е Цветан Панков -
поменът за него ще пребъде до век и веков.

08.03.2006 г. Иван Павлов

Тъжна действителност

Когато богатият бедния среща,
естествено веднага смутно се досеща,
че трябва от излишъка си да даде,
понеже ближният му иска да яде.
Съвестта му го мъмри и заговаря,
но той нагло очите си затваря.
Великаните витаят по висините,
а малчуганите с гняв от низините
се питат яростни, гневливи,
дали делата на Бог са справедливи
и защо допуснал е различия
между джуджета и величия.
На сеамските котки подобни
дребосъците са отмъстителни и злобни.
За да не бъдат стъпкани, а да виреят,
с демонстрационни дела се големеят.
Би ли могла душата ти да се примири
с това, което имаш, до далечни бъднини?
Така Бог изпитва, дали всеки е готов
да бъде честен, предан от сърце и любов.
Но след като ти за нея претендираш,
можеш ли да кажеш, че я разбираш?
За божията любов е свидетел цялото небе.
Само който се смири ще я разбере.
Пътят към нейното опознаване
е себеотрицание и себеобуздаване.
И ако човеците почти произволни
си позволяват решения безконтролни,
не забравяй, че света все още съществува,
защото божията любов тържествува!

06.05.2006 г. Иван Павлов

Съдбоносна грешка

Под път и над път жени изкушителки
привличат мъжете и им стават мъчителки.
От главата до петите секси се представят
и правят умовете им да се замъгляват.
Погълнати страстно от рунтавия капан
те не прозират, че им се крои план…
Женската мисъл главно се върти
около лукс, удобства, показ и пари.
В капана хванат, ти си неин обезпечител,
но на оная й работа друг е пожарогасител.
Тя с теб лежи, а за него си мечтае
и същевременно в любов ти се кае.
Когато я питаш, защо така мълчи,
тя се разгневява и започва да гълчи.
C уголемяващи се сенки под очите
все по често двамата ще си мълчите.
Даже и да си дипломиран психиатър,
трудно ще се справиш с тоз театър.
О-о-о, колко много умни глави
са пропаднали от такива жени!
Много внимавайте, драги мъже,
ясно разсъждавайте, когато ви се доще.
Не само проститутките с погледи страстни
са примамливи, коварни и опасни.

08.04.06 г. Иван Павлов

Използване на времето

Това, което човека главно занимава,
мирогледа и характера му повлиява.
Например: безплодни фрази философски
и всевъзможни дяволски диктовки,
криминални филми с изтезания,
споpтни надпревари, състезания
по най-бързо мърдане на пръста,
или кой как се изчервява под кръста,
четене на малки и големи книги,
пълни с глупости и интриги,
а по въпроса за жените и мъжете
можем да говорим до утре ако щете.
Заниманията са различни и разнообразни,
но болшинството – безсмислени и празни.
Ограничено е земното ни пребиваване
и този факт не е за подминаване.
На твоята душа не е потребно
да живееш живота си на дребно!
Ако суетно времето си програмираш,
дали с това ще прогресираш?
Загубеното време не се заплаща с такса
и въобще не може да се навакса.
Времето е тайна, която не се формулира,
при въпроса “Що е то?” мисленето спира!
Твоето време е живота ти! То е подарък!
Ако го цениш, ти ще бъдеш ярък,
осмислен от най-високата цел,
надхвърляща всеки представим предел,
която е растеж към вечния живот.
Бог очаква с трепет този плод!
Вярата в Христос всичко побеждава,
тя не се купува с пари и не се продава.
Бъди от светски грижи необременен,
с надежда и упование все нагоре устремен!

11.05.06 г. И. Павлов

Божият съд е справедлив

Живот без задължения изглежда лесен,
но дали така ще е щастлив и интересен?
Фокусници, хитреци, ленивци, симуланти,
илюзионисти, чаровници и вечни таланти
усърдните използват и им се присмиват,
и пред отговорност лукаво се укриват.
Но все пак има народности благословени -
от традиции други те са просветлени.
Възпитанието там е в семейството, защото
то е строителната клетка на обществото.
Осъзнали са, че дарбите от Бог са поверени
на ближните с преданост да бъдат посветени.
Ако всички ние лентяйствайки крадем,
от глад взаимно ушите си ще изядем.
Пътуващи на кораба «Планетата Земя»,
Бог ни наблюдава и заговаря в съвестта:
ленивият лъжец живее в мрак и дреме,
той всякак си казва: «Няма страшно, има време»
и не забелязва, че е на ръба на пропастта.
Да, животът в нощ премина и грейна светлина,
вмигом стават явни всичките дела,
окончателно е решена всяка една съдба.
Съзнателните «глупави», повечето бедни,
сега стават първи, а бяха последни!
Починалите праведни от всички времена
възкръсват и летят с ангелски крила.
За назидание и поука на цялата вселена
всяка греховна твар ще бъде унищожена.
Неправдата няма никога да се повтори,
в мир и любов ще се действа и говори
и радост ще изпълва всички сърца,
живейки при Бога, царя на вечността.

11.08.2008 г. Иван Павлов

Освобождение

Още от началото на утринта
грижите притискат всяка душа
и предоставеното време
се превръща в тежко бреме.
Сърцето се присвива угнетено –
о-о-о как жадува то да бъде освободено!
Дали това ще стори любовта?
Въпросът е приятен, но как така?
От любов всеки се нуждае,
а какво е тя кой ли знае?
Например влюбен си и обичаш
и забелязваш, че в грижи се увличаш.
Само този, който на Бог се посветил,
грижите е надживял и победил.
От подтискащи и неприятни и брутални
те избледняват и стават банални.
Понеже смислени неща изпълват сърцето
и то с терзания въобще не е заето.
С божията любов в съприкосновение
настъпва мир и просветление.
Стане ли тя на човека водачество,
извисява се всяко ниско качество.
Започне ли в сърцето да вирее
и страха даже може да се надживее.
Божията любов е тайна и светило
извън границите на всяко мерило.
Тя е необхватна и безгранична,
неразбираема е, защото е неигоистична.
Не за себе си, а за теб и за мен
мисли тя всеки час и ден.
Ако от този пример ти си повлиян,
ще бъдеш не угрижен, а засмян.

Най-важното решение

Сътворен от бога, но предпочитайки греха,
човекът станал смъртен и отделен от вечността.
Той се ражда не по собствено желание
и след премеждия, надежди, старание
рано или късно с тъга умира
и земята, от която е създаден, го прибира.
Но имаше приказка за вечния рай!
Как така? Животът има начало и край?
Дали той продължава след смъртта,
е занимавало хора през всички времена.
И тъй като за жалост сме спящи и нехайни,
смятаме създаденото и събитията за случайни.
Дремливецо, погледни движението на звездите!
А какво ще кажеш за структурата на очите?
А за феноменалните годишни времена,
които се повтарят все отново до сега,
за милионите растения и живи същества?
Всички те се размножават съответно по рода.
Уникални организми, сами по себе си вселени,
И учените, наблюдвайки ги, се смайват възхитени.
Като теб друг не е имало и няма да има!
Полазват ли те тръпки четейки тази рима?
Ти вярваш, че си маловажен и се чувстваш унижен.
Днес умира тази заблуда! Ти си възвишен!
В твоите гени е закодирана информация
със закони сложни в суперорганизация:
химия, физика, механика, кибернетика,
математика, оптика, електроника, генетика.
Природни закони човекът не може да създава -
според науките той ги открива и опознава,
обаче откъслечно и не в цялостно съединение,
затова не проумява как става сътворение.
Само Конструктурът на законите в обединение
с една дума е способен да направи възкресение.
Ако се опиташ да тълкуваш Бог от своето ниво,
моментално ще потънеш в мисловно тегло.
Бог се опознава и при него се отива
само чрез начина, по който той сам се открива.
Концентрирай своето внимание и старание
със смирение и молитва върху светото присание!
Не чрез философия, която нищо не струва
Бог се опознава, разбира и тълкува.
Защо езикът на науката е навсякъде един?
Случайно ли живя на земята Божият син?
В скончанието на времената дойде на света
изпророкуван, роден от девица жена.
Това се сбъдна по Божие обещание
и не като мит от баснословно предание
Хиристос възкресяваше и лекуваше,
никого не подминаваше, пророкуваше,
времената обхвана с могъщи слова,
отвори нам вратата към вечността.
Без грях умря, но не остана в тление,
надежда ни остави, че има възкресение.
Пътят към вечността е също само един.
Това е образецът на Исуса, Божия син.
Бог с любов те кани към това решение.
Ако го приемеш, не ще останеш в тление.
Починалите праведни ще живеят отново,
за възкресение са запечатани в Божието слово.
Знаменията показват, че идва този ден –
с дрехата на праведност бъди пременен!
Тя не се купува, тя се причислява.
Вярваш ли в Исуса, Бог ти я подарява.

26.05.2008 г. Иван Павлов

Самодеградация

Като функция и предназначение
чудото човек има особено значение.
Бог по собствен образ го е сътворил
и всичко на земята му е поверил,
за да стопанисва, урежда, управлява
и това да служи за божия прослава.
В гените на всеки земен род има код -
следователно: от живот идва живот,
обхванал науките в суперорганизация
и не е плод на случайна импровизвция.
Това откритие е най-голямата сензация!
За жалост ничие око не е видяло,
кога и как е било неговото начало.
Според теологията се заключава,
че живот от самосебе си не се създава.
Обаче Дарвин със свойта еволюция
предизвика атеистична революция,
която отхвърли светото писание
и Бог-Твореца на всяко създание.
Маймуните били напуснали дърветата,
търсейки храна – изобретили кюфтетата,
продължили и, откритие след откритие,
претърпяли постепенно развитие.
Година след година и век след век
еволюирали и станали човек.
Днес той се гордее, че е техен роднина,
виждайки ги в зоологическата градина.
Напуснал чрез греха Бог-Отец
и така загубил съвършенния образец,
човекът с маймуните се сравнява,
неусетно или умело им подражава.
Светът гъмжи и бушува от истории,
сътворени от маймунски фантасмагории.
Приличащи на «прадедите» ни африканци,
отивайки в Америка – стават американци
и независимо от туй, че са примитивни,
набързо се напасват и стават креативни.
Но по логиката за въпросните маймуни
дълго трябва да еволюират техните кратуни.

18.01.07 Иван Павлов

Светско щастие

Богат ли си и да си шимпанзе
жените ще падат в твоите нозе.
Милионери, бизнесмени, артисти,
легендарни, прославени спортисти
по плажове, ресторанти и темници
са прицел на жени-стръвници.
Усърдни както при вършитба,
предлагат се и бързат за женитба.
С мехлемни думи обещават рай
и не дълго след подписа слагат край,
помагайки си с лъжи и хули
и с адвокати като хищни акули.
Всеки ламти за своята плячка
от огромната банкова пачка.
И богаташите, съкрушени от страдание,
са обект на вестници и всеслушание.
Щастие не се купува с пари
и го няма при лукавите жени.
Сребролюбието не води към добро,
то е главния корен на човешкото зло.
Приятелю, недей да казваш «уви»
затова, че си беден и нямаш пари.
Където е богатството, там е сърцето.
Радвай се, че твоето е на небето!

31.12.06 г. Иван Павлов

Заразата на личния пример

Писано е, че доде светът съществува
неправдата ще продължава да царува.
Но идеалисти, хуманисти, диктатори,
демагози, пропагандисти – все оратори
с гръмогласни огнени словоизлияния
пламенно представят своите обещания.
Всеки от тях кипи да ръководи и оправи.
Но себе си? Дали това им се нрави?
Те твърдяха, че човека, макар и покварен
по собствен дух може да стане съвършен.
Овладявайки законите на майката природа,
той ще ги използва за своя изгода.
Технически напреднал, ще стигне до там,
че натиска копче и се самопроизвежда салам –
удобствен, разглезен и без да си протяга ръката,
бананите изневиделица му падат в устата.
И след като се очистят земните раси
от цигани, евреи, мошеници и педераси,
всички ще получават според потребностите -
естествено без да се изключват бедностите.
Дали се изпълниха словата на тези радетели,
на това всички ние днес сме свидетели.
Досега никой не е успял да уреди света,
съставен от човеци – роби на греха.
От него е измъчван и изкусния мъдрец,
в хитрини окошарил се и станал глупец.
Човече, за твоите ближни ти си отговорен
и не преставай да бъдеш благотворен.
Личния ти пример ефективно ще влияе
на всеки искрен – да се трогне и осъзнае.
Моралната промяна е индивидуална
И в никакъв случай глобална.
Личностите изпъкват на фона на тълпата.
Винаги е било така през времената.
Животът на земята е оцелял досега,
поради честните хора с прекрасни сърца.

09.12.06 г. Иван Павлов

Опасен опиум

Навред примамки и реклами,
изпъстрени с чаровни дами.
По гощавки и наздравици
въртят задници красавици -
модерни, гримирани, лъснати
с безсрамни устни обръснати.
Но мечтата за една такава гола
е по-коварна и от алкохола.
Ти я оценяваш по снагата,
а не по туй, което има в главата.
Не забравяй, че грехът навлезе в света
чрез коравовратната жена.
Със своето непослушание
тя е станала обект на пожелание.
Век след век преминава
и тази действителност си остава.
Като миг е времето ти на тази земя,
не ангажирай мислите си с тези неща.
Жени декизирани като маскирани лайна
и настъпиш ли ги, започва смръдня.
Да бъдеш свят и от мръсотии неопетнен -
точно за това си предопределен.
От отношението си към света
или имаш или нямаш мир в съвестта.
Ако желаеш да не те боли глава,
въобще не се докосвай до жена.
Но възможно ли е да се кара на ч…ии?
Да, това доказано от сума ти «светии».
Тази облекчителна практика
е много полезна профилактика,
тъй като енергията напира
и някой картоф може да експлодира.

21.11.06 г. Иван Павлов

Светлина в мрака

Чрез непослушание решил се за греха
Човекът е напуснал Бога, който е мъдростта.
Откакто светът съществува
той все търси изход, негодува и умува -
по някои въпроси получава яснота,
а относно много други се намира в тъмнина.
философско след философско течение,
но никое от тях не донесе избавление.
Всички тези интелектуални модернизми
причиниха всевъжможни катаклизми.
Слепец слепеца води към дълбоката яма
и паднат ли в нея, трагедията е голяма.
В този днешен мрак е нужна светлина,
за да се раздуха булото на всяка тъпота.
На светлината се радват всички светове,
тя остава тайна и за най-брилянтни умове.
Природният живот без нея е невъзможен,
също и духовния, той е не по-малко сложен.
Преди два века Бог представи на света
чрез своя син Христос очакваната светлина,
но мнозина предпочетоха тъмнина,
защото любеха делата на греха.
Само тези, които искрено я приеха,
получиха мир, надежда и утеха.
Бог им откри времената и вечността,
пътя към истината и мъдростта.
Независимо от инквизиции и гонения
истината издържа на всички сражения.
Тя е достоверна и се самоизпълнява,
за нея няма невъзможно и все побеждава.
Ключът към истинсткото познание
е Исус Христос в светото писание.

28.11.06 г. Иван Павлов

Най-висшата победа

Срещу биологичните закони
няма олимпийски шампиони.
Всички ние, разумни или прости,
на тая земя сме абсолютни гости.
Съдбата на всеки от нас е различна –
тежка, успешна, комична или трагична.
Нашите дела се отразяват
от спомените, които остават.
“Никой нищо не е донесъл на света”,
говори гласът на съвестта.
Пълни глупост е материалното бреме –
може ли някой на края нещо да вземе?
Човеците вечер лягат, сутрин стават,
техният спътник е единствено нравът.
Не случайно той особено се преценява
от всезнаещия бог, който всичко наблюдава.
Характер от днес за утре не се гради,
а цял живот – с вяра в изпитание и беди.
Градове и улици носят легендарни имена
на личности верни в усилни времена.

Иван Павлов

Свещенна отговорност

Който обича децата е щастлив,
такъв човек е виждащ и прозорлив.
В тези нежни творения
са заложени не само умения,
и пряма, искрена чистота.
Ние я наричаме “детска душа”.
Но защо изчезва тя след време?
Дали нашият пример е лошото семе,
който покварява крехките създания
и те стават съпричастници на страдания?
От генерация на генерация
се преценава мантилитета на една нация.
Каквото посееш, това ще пожънеш,
тоест: или ще се смееш, или ще се спънеш.
Всяко от тези невръстни деца
утре ще ни бъде съответен съдия.
Животът неусетно преминава
и човешката история се новооценява
не само от научните историци,
но и от ежедневните критици.
Вестниците гърмят от лоши новини,
в тях малко пише за добрини.
И ако с нещо лошо се провиниш,
ще можеш ли леко петното си да заличиш?
Всяка майка и всеки баща,
които наистина обичат своите деца,
в житейския си пример съумяват
с лоши дела да не се опетняват.

05.03.2005 г. Иван Павлов

Опомняне

Човешкото общуване е сложно
и без комуникация то е невъзможно.
Малко се действа, много се приказва,
с което човек сам се осъжда и наказва.
Думи веднаж казани задължават –
с тях делата подире се сравняват,
за да не може никой никого да заблуждава:
сигурно да, да и не, не, най-добре подобава.
Тоз, който мълчи, минава за по-умен
в сравнение с всеки сладкодумен.
Говорещият малко, трезво разсъждава
и в господна мъдрост расте и наддава.
В многото говорене грехът е неизбежен
и е като плуване в океана безбрежен.
Чрез словото Бог животът създаде,
чрез словото на дявола се удаде
хитро и коварно да изкуши
богоподобните човешки души.
Падението по този начин стана и от тогава
грехът от човек към човека преминава.
Христос изказа особено слово –
до днес то се изследва все отново,
защото то е огледало, на греха изобличение,
истина, призоваваща за поправление.
Божието слово е чисто като злато
и съвършенната мъдрост е то,
която е в състояние всекиго да окрили
и към неувяхващ нов живот да възвиши.

14.03.2005 г. Иван Павлов

Мистър Казанова

Като Заю Баю Средногорски,
скрит от думи хорски,
но не буквално и съвсем,
понеже е божем
нашият приятел Дренски
е експертът по въпроси женски.
В маниери той е ошлифован,
сладкодумен е и общообразован,
с това може да омае
жените, които пожелае.
На четири очи пред нежния пол
горделиво се съблича гол -
та нали е надарен
с могъщ, фрапиращ член!
Поради тези занаяти,
майсторлъци и похвати
прякорът му е “Бате клати”,
но на последък патката му се инати.
В течение на дълго време
възрастта е натрупала своето бреме,
душата копнее, а тялото остарява,
сексуалните пориви стават на плява.

18.11.2005 г. Иван Павлов

Пробуждане

При толкова много информация
защо затъпява нашата генерация?
Къде е изворът на просветление,
за да се избегне това оглупение?
В настоящия живот по света и у нас
може ли това да стане без компас?
По този въпрос свещеното писание
заслужава най-голямо внимание!
В него Бог открива ни искрените души
смисъла на живота и какво предстои,
че човекът е създаден по божие подобие
и съвсем не за суети и злокобие.
Който не е познал, че съвестта е феномен,
той все още се намира в стадий на кретен.
В нея говори гласът на Бога,
че и аз също мога
да достигна върховния идеал –
именно за него Христос е умрял.
Той, човек и Бог в изпълнение
е готов да те надари с откровение,
че да бъдеш свят и ти си способен
и станеш по характер богоподобен!
В Христос е открита тайната на мъдростта –
тя няма нищо общо с глупостта.

Иван Павлов

В името на егоизма

Дарби, достижения, съревнования –
даже и сексът стана състезание.
Красива, по-красива, най-красива,
тя сега е с теб, а после друг я разтрива.
Да, ти за нея бе чудесен,
но за жалост вече безинтересен.
Щастието днес е тук, а утре го няма,
естествено, конкуренцията е голяма.
И по въпроса кой какъв го вади
скоро ще се провеждат олимпиади.
Съревнователи, състезатели, шампиони,
всевъзможни празноглави ветрогони,
завоеватели, мечтатели, писатели,
философи, поети без читатели -
жажда за величие и власт,
самолюбие с опиянение и страст.
На всеки ъгъл буци каяци,
охранени спортни маняци,
на задника с два чифта пищови,
да те смажат и разстрелят са готови.
Силните те принуждават да трепериш,
мир в сърцето си едва ли ще намериш.
В каквато и област да се стараеш,
рано или късно ще узнаеш,
че недостижим съперник ти се намира
и желанието ти изведнаж умира.
Човек човека язди, унижава
и така нататък историята продължава.
Стремейки се да блестят със свото аз,
мнозина са опиянени до екстаз.
За сметка на другите
те си изграждат заслугите,
но Бог дарбите е разпределил,
с което сам е повелил,
че не само вземане, но и даване
е взаимното обогатяване.
Зависти, състезания и суети
са корена на всевъзмоджните беди.
Всеки човек е строго индивидуален,
неповторим, несравним и уникален.
Господ Христос стана нам подобен
и показа на какво човекът е способен.
Богати, бедни, славни или безправни –
всички ние пред него сме равни.
И ако от всичко днес се фабрикува капитал,
същевременно Бог към любов ни е призовал.
Любовта е принцип на себеотрицание
и с това към ближните пълно признание.
Само тя сплотява хората в хармония
и слага край на всяка какафония.
Тя е най-прекрасната небесна симфония!

01.03.2005 г. Иван Павлов

Неповторимите

Другарки и другари,
дами и господа,
приятели стари
от различни времена!
Отново измина
една ценна година
и не по ерудиция,
а по традиция
нашето празнуване
е тържествено ознаменуване
на макаренковското училище –
за някои мъчилище,
за други университет,
прочут почти навред.
На това тържество
присъства голямо множество
начело с основателя,
на таланти откривателя –
милия човек Йордан,
състрадателен и винаги засмян.
Лишения и суров живот
са причината за този плод.
Мнозина му се възхищават,
прекланят и го убожават –
кьораво, куцо, сакато
го познава в ЦСКА-то.
Поканени са генерали,
цял живот пили и яли,
спортни журналисти,
теляци, маняци, масажисти,
каяци, простаци, спортисти,
автори на световни постижения,
олимпийски, исторически явления.
Всред нас е талант № 1, изключение -
за такива въобще няма забвение,
олимпийският шампион,
щангистът Андон.
Той искаше да вдигне триста
и публиката ахна!
Да, бе, беше як като бизон!
До днес славата му не увяхна.
Веселин Ташков разкрачката,
да му имам пачката,
в Америка в цирка
играе и си свирка,
от кон на кон салта прави,
приятелите в Европа той забрави.
Тук са не само светила,
а и причинители на патила:
специалисти по въпроси женски,
начело с другаря Дренски.
Но от добрини има ли килипир?
На времето симпатягата Любомир
на инквизицията подражаваше,
с нагорещени крушки изтезаваше.
И отново за на таланти откривателя,
на акробати и гимнастици ваятеля,
основател на клякането и патешкото ходене,
равносилни на по мъките бродене.
Да не забравим Николов географика,
от колан си беше направил камшика.
По петите биеше със садизъм,
граничещ до най-голям идиотизъм.
Позната личност се появява,
а, възпитателят Монов приближава!
Ако с него в диалог изпаднеш,
от дъха му ще припаднеш.
Некадърният Иван Павлов
на всичко бе готов
да стане шампион,
но това не стана с дарба биберон.
Дарбата му е да имитира човешки гласове,
той е творецът на тия стихове.
Цветан Панков, певеца и артиста,
на шега ги изкърква по кило и триста.
Феноминалните му музикални умения
са за мнозина уникални забавления.
Но да оставим спомените черни
и говорим за добродетелите верни.
Гимнастиците Пижи и Фъсти
от шимпанзетата бяха по-чевръсти.
Пижи достигна, но не на един дъх,
по акробатика световния връх!
Независимо от този ярък спомен,
той си е останал земен, скромен.
Всред множеството изпъква особено един –
това е черноокият, интелигентен Мартин.
Той беше не само всестранен спортист,
а и роден за министър или журналист.
Можем още дълго да изброяваме,
но да не изпаднем в прекаляване,
понеже личностите са безкрайни,
с дела известни и потайни.
Такива спомени обогатяват
и душата освежават.
Съприкосновението с тях
съвсем не може да е грях,
а житейско образование,
бих казал с пълно признание.
Изведнаж изкомандва познат глас
и всички затихват в захлас:
Строй се! Преброй се!
Само Левски! Не бой се!
В мигом се строява макаренковската чета,
сформирана от възмъжали момчета.
А отново да покажеме,
с което да докажеме
кои сме ние в сравнение с тия или ония!
Започва състезание на борци и щангисти,
придружени от треньори и масажисти,
Прославени боксьори и известни нокаутьори,
разменят светкавични юмруци,
противниците падат като кютуци.
Следват маймунски салта от гимнастици,
джудистки въздушни ритници.
При тази гледка и най-големите критици
са очаровани и любвеобвилни,
да кажат нещо лошо са безсилни.
За да не се никой прозява,
програмата се разнообразява
от голокраки певици
с изящни, мощни цици.
И най-задрямалите монаси и светии
замечтават за модерни попадии!
Следват и други сензации
и много, много овации.
Приключенията на макаренковските орди
са по-високи от световните рекорди.

Посвещавам тези редове на всички знайни и незнайни макаренковски ученици и особено на нашия прекрасен учител Йордан Станишев!

С почит и уважение
Иван Павлов

Големият човек

В училище “Макаренко” имаше една личност,
действаща със стргост, любов и етичност.
Това е учителят по физическо възпитание
и голям треньор по морално състезание.
Той порицаваше злосторниците симуланти
и разпознаваше в тях всякакви таланти.
Мотивираше ги не с разтягане на локуми,
а с лични, конкретни, окуражаващи думи.
Някои от тях станаха прославени шампиони
и българският флаг висеше по пилони,
хиляди възхитени ставаха на крака,
деца се притичваха, докосвайки ги с ръка.
Година след година и на последния разделен ден
учителят се сбогуваше с класовете просълзен:
Приятели, мои обични ученици,
на вас съм написал шестици.
Йордан бе взискателен, но същевременно готов
да помага на всеки с искрена любов.
На сираците беше като баща,
та нали той самият е израстнал в нищета,
опознал живота от всяка една страна!
Неговата майка три пъти овдовяла,
от свои и заварени – двайсет деца насъбрала.
Беднотията била жестоко бреме –
Йордан запланувал нов път да поеме
и решил да напусне родното Къшле,
но в неизвестността накъде?
По поляни спал, в мазета се завирал,
да утоли глада чужди овошки обирал,
в ресторанти и хотели работел като слуга,
понеже щастие не съществува току така.
Такава съдба било неговото призвание,
завършил даже и висше образование
и станал образцов, впечатлителен човек,
като ярко светило в този мрачен, опак век.
Цял живот е правил само добрини
и сега се наслаждава на блажени старини.

Иван Павлов

Темата Йордан Станишев е почти толкова трудна, както темата Христос, с което искам да споделя, че прозирам едностранчивостта и сухотата на моето описание в стихотворен ритъм. Далече съм от Омировата “Илиада”, но все пак този малък, почти безсилен опит е признание към теб, големия човек и приятел, обогатил живота на много хора, направил ги щастливи. Аз също съм докоснат отново по нов начин обогатяване. Опитвайки се да дам израз на мислите си чрез писане, възкръсват и оживяват картините, на които бях свидетел, приятелю.
Извинявам се, но трябва да призная за моя жалост, че сега оценявам твоето дело с още по-големи заадълбоченост, почит и благодарност. Твоето минало е твоето настояще. Пред очите ти като филм се изреждат прекрасните спомени от плодотворния ти живот. Те са топлата постелка на твоята великолепна душа. ТИ СИ ЩАСТЛИВ ЧОВЕК! Колкото повече се задълбочавам, чувствам, че съвсем се смалявам и изведнаж се озовавам пред огромен монумент. Този монумент си ти, Данчо! Ти ми подаде ръка и ми стана приятел! Та кой съм аз?

Иван Павлов

Откровение по неволя

Аз съм Тошо, големият лукавец,
роден и откърмен в село Правец,
израстнах в трудни времена,
от детинство познавам само борба.
Станах член на партията мила
и тя се превърна в моя закрила.
Затова бях и гонен, и приет,
спях в кочините и ходех с кърпен каскет.
От престрелки се криех в Балкана и шубрака –
бяха страшни пукотевици, майката си трака!
С помощта на братушките, руснаците
победихме фашистите, диваците.
Първо Георги Димитров дойде на власт,
после Коларов, Червенков, Югов и накрая аз.
По съветски военни шаблони
измоделирах българските закони –
въоръжена до зъби войска, милиция,
държавна сигурност, инквизиция,
затвори, поправителни лагери,
екзекуции и зариване с багери.
Преследвах, малтретирах, бесих,
всевъжможни мръсотии и каши месих.
Насилствено промених имената на турците,
Но не забраних да си обрязват ку …те.
Натрапвах българосъвестката дружба
с помощта на военната служба,
опекунствах българския народ
като тъп, малоценен идиот.
Четках нацията, наричах я техническа,
прогресивна, комунистическа,
на завода за полу-проводници и за цели
всички наоколо ни бяха завидели.
Угаждах на лакомия си търбух,
а за науката нямах слух.
Предизвиквах смях като Тошо маймуната,
явявайки се пред мавзолея на трибуната.
Четях гръмки, ненаписани от мен слова,
понеже не бях кадърен за това.
При сложните фрази засичах
и на всяка трета дума сричах.
А тези, които ми се подиграваха,
ги наказвах, но дали съжаляваха?
За “Лютивите пиперки” изселих поета Ралин
и много ми се щеше да го направя хамалин.
Не можех да го трая с китайската рубашка,
символ на равноправие и душа сиромашка.
Подсигурих рода си до девето колено
зад паравана на знамето червено.
Вие сте умни и разбирате, че съм демагог,
печен, корумприан полицейски психолог.
Кой друг е царувал трийсет и три години
и финансово обезпечил толкова роднини?
На моя Владко му беше лош адета
и често ми подбиваше авторитета.
Все го спасявах от прокуратурата,
а Людмила направих министър на културата.
Ожених я за Славков, бохема и апаша,
той сам си излиза на глава срещу сто търгаша.
За интересни постове е успешен претендент,
възможно е да стане и американски президент.
С Брежнев си разменихме сърдечни целувки –
честно казано, почти без преструвки.
Дойде си времето и той умря.
Олеле, заприличах на орел без крила!
Пустия му Горбачов, дойде като лавина
и моята диктатура внезапно се срина.
На всяка крачка освирепели мъжаги,
посягаха да ме утрепят с тояги.
Бях осъден на домашен арест –
о,о,о каква напривична, неприятна вест!
Ослушвах се и гледах като зашамарен,
не можех да повярвам, че съм окошарен.
Там написах тези и други мемоари
за враговете и бойните ми другари.
От това спечелих тлъсти хонорари.
Аз съм високо убеден чудак
и на тези, които ме смятаха за простак,
казвам, че отсега трябва да знаят,
на върха отново да ме видят ще мечтаят.
Няма изход за Ганювата лошотия,
последицата от това е проклетия.
Ако питате, коя е тайната ми на успеха,
бих споделил за ваша и моя утеха:
По съставки моята закуска
може да се каже, че е почти руска,
донасита суча блшевишко мляко
и така преуспявам в начинание всяко.
След винцето и месцето предпочитам хлеба,
не пазарувам в магазини за втора употреба.
Обичам секса, понеже той на прогреса е мотор,
не само в бедния, но и в кралския двор.
Разнообразна еротика с опитна метреса
е ефикасно средство против стреса.
Описах се в стила на гореспоменатия поет,
съотечественици мои – сърдечен привет!

16.12.2005 г. Иван Павлов